Dendu89 (Деница Гарелова)
692 9621
3 мар. 2022 г., 00:26

Неизпратено 

  Поэзия
231 3 6

Здравей! Аз ти пиша от няколко дълги лета,

но все става есен. Дъждът ми размива писмата.

Когато си мислех, че падах, а всъщност летях,

защо не дойде да ми кажеш, че имам дъгата?

Че имам небето, звездите, и птиците… Юг.

Не беше до мен и те няма отново, навярно.

И ето, завръщам се в себе си… винаги тук…

и пиша писмото, което ще хвърля на вятъра.

 

Здравей! Ако може да чуеш онази стрелка

в часовника, дето способна е всичко да вземе.

Събира света ми във твоята топла ръка,

която не стига до моята толкова време.

Аз може би никога няма да имам покой,

и всички лета ще ти пиша, а после ще късам

писмата, в които съм толкова искрено твоя,

откакто за обич е късно. Убийствено късно.

© Деница Гарелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??