Неизречена
Скрих се във себе си,
малко студено е,
навява някъде в мен -
спомени рехави,
хладни, повехнали -
нюанси на сивия ден.
Дъждът ме отмива,
но само повърхностно.
Оставя мокри следи.
Капките сливат се,
тихи, заглъхнали,
а вътре във мене боли.
Времето спряло е,
няма отмиване,
няма безвятърна вечер.
Тъга наваляла е,
поне до заспиване.
А от утре ще съм неизречена.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Някоя Все права защищены
