4.12.2014 г., 18:13 ч.

Неизречена 

  Поезия
564 0 2

Скрих се във себе си,

малко студено е,

навява някъде в мен -

спомени рехави,

хладни, повехнали -

 нюанси на сивия ден.

Дъждът ме отмива,

но само повърхностно.

Оставя мокри следи.

Капките сливат се,

тихи, заглъхнали,

а вътре във мене боли.

Времето спряло е,

няма отмиване,

няма безвятърна вечер.

Тъга наваляла е,

поне до заспиване.

А от утре ще съм неизречена.

© Някоя Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??