4.12.2014 г., 18:13 ч.

Неизречена 

  Поезия
5.0 / 1
639 0 2
Скрих се във себе си,
малко студено е,
навява някъде в мен -
спомени рехави,
хладни, повехнали -
нюанси на сивия ден.
Дъждът ме отмива,
но само повърхностно.
Оставя мокри следи.
Капките сливат се,
тихи, заглъхнали,
а вътре във мене боли. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Някоя Всички права запазени

Предложения
  • От срещи и раздели, и вини, останаха по тротоара локви. И щом неволно вятър прозвъни, изнервено враб...
  • Той няма елени, шейна, ни брада. Едва доловимо куцука. Щом зимната нощ прихлупи града, Разносвачът н...
  • И се разлива синьото пред мен... Морето смъква тънката си риза, със поглед, ненадейно променен, по с...

Още произведения »