Скрих се във себе си,
малко студено е,
навява някъде в мен -
спомени рехави,
хладни, повехнали -
нюанси на сивия ден.
Дъждът ме отмива,
но само повърхностно.
Оставя мокри следи.
Капките сливат се,
тихи, заглъхнали,
а вътре във мене боли.
Времето спряло е,
няма отмиване,
няма безвятърна вечер.
Тъга наваляла е,
поне до заспиване.
А от утре ще съм неизречена.
© Някоя All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
