Скрих се във себе си,
малко студено е,
навява някъде в мен -
спомени рехави,
хладни, повехнали -
нюанси на сивия ден.
Дъждът ме отмива,
но само повърхностно.
Оставя мокри следи.
Капките сливат се,
тихи, заглъхнали,
а вътре във мене боли.
Времето спряло е,
няма отмиване,
няма безвятърна вечер.
Тъга наваляла е,
поне до заспиване.
А от утре ще съм неизречена.
© Някоя All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
