23 окт. 2011 г., 12:33

Неизвестното

978 0 20

 

 

 

Неизвестното

 

Моята порода е Човешка!

Мисля за човека и делата му!

Пука ми за тялото,

астрала и душата му!

Какво става след това!?

 

От къде сме ? Защо сме тук?

Въздухът, храната и водата.

Всичко е измислено за нас!?

Къде е бог  ?

 

Или е Разум-невидим!?

Въпроси, Въпроси!

Нямам Мир, Покой!

"Остави мозъка да почива, 

ще подпуши” - казва моят син!

 

Не мога да се спра!

Все това! Отговори няма!

Наближава краят.

А аз не зная къде

ще отиде всеки от нас!?

 

Много неизвестни

в човешкия Живот!

Формула в космическа задача!

Решете Я! Решете Я!

Искам да съм жива до тогава!

И с отговора да отида там,

а не в Неизвестното!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мина Конарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрав!
  • Антоан ти най- добре си ме разбрал!Благодаря ти от сърце !Радвам се ,че има хора търсещи и с будна съвест и взор!Сърдечен поздрав!
  • Тоше можеш да ми бъдеш син.Много се радвам ,че си творец и то добър .Всеки от нас твори нещо всеки миг и ден!,,Жалко" не може да бъде в Ж.Р и тебе майка от ж.р. те е родила!Бъди здрав!Поздрав!
  • Мима, ако нещо тука е жалко, то е в ж.р. Колкото до възрастта ти, това си е типично женски аргумент. Ако пък имаш и деца, то кой може да се мери с теб и дълбочината на мисълта ти?
  • Отговори няма...
    Отиваме там , където сме били преди живота...

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...