23.10.2011 г., 12:33

Неизвестното

980 0 20

 

 

 

Неизвестното

 

Моята порода е Човешка!

Мисля за човека и делата му!

Пука ми за тялото,

астрала и душата му!

Какво става след това!?

 

От къде сме ? Защо сме тук?

Въздухът, храната и водата.

Всичко е измислено за нас!?

Къде е бог  ?

 

Или е Разум-невидим!?

Въпроси, Въпроси!

Нямам Мир, Покой!

"Остави мозъка да почива, 

ще подпуши” - казва моят син!

 

Не мога да се спра!

Все това! Отговори няма!

Наближава краят.

А аз не зная къде

ще отиде всеки от нас!?

 

Много неизвестни

в човешкия Живот!

Формула в космическа задача!

Решете Я! Решете Я!

Искам да съм жива до тогава!

И с отговора да отида там,

а не в Неизвестното!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мина Конарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав!
  • Антоан ти най- добре си ме разбрал!Благодаря ти от сърце !Радвам се ,че има хора търсещи и с будна съвест и взор!Сърдечен поздрав!
  • Тоше можеш да ми бъдеш син.Много се радвам ,че си творец и то добър .Всеки от нас твори нещо всеки миг и ден!,,Жалко" не може да бъде в Ж.Р и тебе майка от ж.р. те е родила!Бъди здрав!Поздрав!
  • Мима, ако нещо тука е жалко, то е в ж.р. Колкото до възрастта ти, това си е типично женски аргумент. Ако пък имаш и деца, то кой може да се мери с теб и дълбочината на мисълта ти?
  • Отговори няма...
    Отиваме там , където сме били преди живота...

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....