23.10.2011 г., 12:33

Неизвестното

979 0 20

 

 

 

Неизвестното

 

Моята порода е Човешка!

Мисля за човека и делата му!

Пука ми за тялото,

астрала и душата му!

Какво става след това!?

 

От къде сме ? Защо сме тук?

Въздухът, храната и водата.

Всичко е измислено за нас!?

Къде е бог  ?

 

Или е Разум-невидим!?

Въпроси, Въпроси!

Нямам Мир, Покой!

"Остави мозъка да почива, 

ще подпуши” - казва моят син!

 

Не мога да се спра!

Все това! Отговори няма!

Наближава краят.

А аз не зная къде

ще отиде всеки от нас!?

 

Много неизвестни

в човешкия Живот!

Формула в космическа задача!

Решете Я! Решете Я!

Искам да съм жива до тогава!

И с отговора да отида там,

а не в Неизвестното!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мина Конарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав!
  • Антоан ти най- добре си ме разбрал!Благодаря ти от сърце !Радвам се ,че има хора търсещи и с будна съвест и взор!Сърдечен поздрав!
  • Тоше можеш да ми бъдеш син.Много се радвам ,че си творец и то добър .Всеки от нас твори нещо всеки миг и ден!,,Жалко" не може да бъде в Ж.Р и тебе майка от ж.р. те е родила!Бъди здрав!Поздрав!
  • Мима, ако нещо тука е жалко, то е в ж.р. Колкото до възрастта ти, това си е типично женски аргумент. Ако пък имаш и деца, то кой може да се мери с теб и дълбочината на мисълта ти?
  • Отговори няма...
    Отиваме там , където сме били преди живота...

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...