28 мар. 2009 г., 17:44

Нежна е нощта

2.8K 0 12

Тишина, тишина, нежна е нощта,

със прозрачен воал покрила града,

Луна сребролика разлива лъчи,

във мир  природата тайнствено мълчи.

 

Прах звезден се сипе навред,

зефирът го разнася надалеко.

Птича песен не смушава душата -

на нощта нежна  в  тишината.

 

Не трепват листата, не шуми гората -

нощна омая, превзела сърцата,

гали като нежна милувка,

кани душите в приятна почивка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мадлен Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • нежно и тихо ми стана в душата...
    вълшебен стих, мила Мадлен...с обич.
  • Красива нежност!Прегръдка!
  • Поздрави, Титикака-Чик Чирик!
    Колегиалното отношение предполага една макар и кратка обосновка, когато оценявате даден труд със слаб (2).Поне най-кратък коментар. Същото сте извършили и при колежката Тюркоаз - Мариола.

    тюркоаз (Мариола Томова) 28-03-2009г. 08:23
    Благодаря ви и прекрасен ден!
    Нямам нищо против двойките - към ТИТИКАКА - !

    Анонимността и тези действия говорят за нещо друго.
  • Хубаво! Сърдечен поздрав!
  • Красива тишина!
    Приказно е!
    Поздрав,Мадлен!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...