Тишина, тишина, нежна е нощта,
със прозрачен воал покрила града,
Луна сребролика разлива лъчи,
във мир природата тайнствено мълчи.
Прах звезден се сипе навред,
зефирът го разнася надалеко.
Птича песен не смушава душата -
на нощта нежна в тишината.
Не трепват листата, не шуми гората -
нощна омая, превзела сърцата,
гали като нежна милувка,
кани душите в приятна почивка.
© Мадлен Все права защищены
вълшебен стих, мила Мадлен...с обич.