Тишина, тишина, нежна е нощта,
със прозрачен воал покрила града,
Луна сребролика разлива лъчи,
във мир природата тайнствено мълчи.
Прах звезден се сипе навред,
зефирът го разнася надалеко.
Птича песен не смушава душата -
на нощта нежна в тишината.
Не трепват листата, не шуми гората -
нощна омая, превзела сърцата,
гали като нежна милувка,
кани душите в приятна почивка.
© Мадлен All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
