15 янв. 2014 г., 21:48  

Нежна е Нощта

1.2K 5 10

Като път се простира пред мене Нощта -
виждам сенки и мисли вградени случайно
... и Живота - самотно ухо на игла, 

за която конецът се свършва

                                                 внезапно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дори самотата и краят могат да бъдат нежни! Впечатляващо! Поздравявам те!
  • Младен слагам в любими .с малко думи си казал много неща.Нощта тя е носител на най святото нещо,чрез нея виждаш целият си живот, макар и през ухото на игла.
  • !!!
  • Благодаря ти, Стоян! Оценявам високо изящния и експлицитно-компактен вид, във който поднасяш позитивния си коментар. Желая ти много попътен творчески вятър, който да ти носи преобладаващо нетривиални и стойностни текстове! Искрено твой: Младен Мисана
  • Много мисъл + малко думи = Страхотно!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...