30 нояб. 2005 г., 13:42

Нежна и тиха луна 

  Поэзия
1032 0 4

Нежна луна пак си сама
гледаш толкова тъжно в ноща.
миг само спри и погледни
звездна завеса край теб блести.

Обгърната с нежен воал от звезди
посипана с небесни красоти
светът край теб се върти,се върти,
а ти не поглеждаш дори.

Пътник в ноща към теб поглежда
и се ражда в него надежда
вижда в теб лъч светлина
утре ще бъде по добър деня.

Тиха луна тъй нежна добра
не му отнемай тази искра
с усмивка дари го,а даже и с песен
и нека да бъде животът чудесен.

Животът върти се във кръг
не е важно дали ще си пръв.
А дали ще съзреш във ноща
тази истинска красота.

Нежна луна ,тиха светлина
пътникът пътеката своя съзира
и се усмихва на теб във ноща
ти толкова истински и тъй добра.
 

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??