Nov 30, 2005, 1:42 PM

Нежна и тиха луна 

  Poetry
1120 0 4
Нежна луна пак си сама
гледаш толкова тъжно в ноща.
миг само спри и погледни
звездна завеса край теб блести.
Обгърната с нежен воал от звезди
посипана с небесни красоти
светът край теб се върти,се върти,
а ти не поглеждаш дори.
Пътник в ноща към теб поглежда
и се ражда в него надежда
вижда в теб лъч светлина
утре ще бъде по добър деня. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Random works
: ??:??