Нежна и тиха луна
Нежна луна пак си сама
гледаш толкова тъжно в ноща.
миг само спри и погледни
звездна завеса край теб блести.
Обгърната с нежен воал от звезди
посипана с небесни красоти
светът край теб се върти,се върти,
а ти не поглеждаш дори.
Пътник в ноща към теб поглежда
и се ражда в него надежда
вижда в теб лъч светлина
утре ще бъде по добър деня.
Тиха луна тъй нежна добра
не му отнемай тази искра
с усмивка дари го,а даже и с песен
и нека да бъде животът чудесен.
Животът върти се във кръг
не е важно дали ще си пръв.
А дали ще съзреш във ноща
тази истинска красота.
Нежна луна ,тиха светлина
пътникът пътеката своя съзира
и се усмихва на теб във ноща
ти толкова истински и тъй добра.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
