27 дек. 2020 г., 18:15

Нежната снежинка

869 1 2

Нежната снежинка - Г. Павлова


Малка къщичка в полето
насред преспи сняг,
покрай нея тичаше момчето
гонеше снежинки пак.
 
Гледаше нагоре към небето,
удивен от тяхната красота.
В миг зачуди се момчето :
"- Как ли да я заловя ?"
 
Искрящо бялата снежинка
от най- красивият кристал,
обвита с лед, но толкоз нежна
падаше в локва кал.
 
Не знаеше за своя кратък, 
измерен в миг живот.
Но свободен, чист и волен,
докато не срещне допир нов.
 
Момчето дланите протегна
готов да я плени, че е така
красива, нежна, крехка... 
Но докоснах ли я - взе да се топи.
 
Вече нямаше и помен
от блещукащият лед,
от мрежата на ангел нежен,
остана само спомен блед. 
 
Разочаровано детето,
че не докосна нежността.
Не успяваш да плениш,
туй, което трябва да е на СВОБОДА !

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© princess of the darkness Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...