Dec 27, 2020, 6:15 PM

Нежната снежинка

865 1 2

Нежната снежинка - Г. Павлова


Малка къщичка в полето
насред преспи сняг,
покрай нея тичаше момчето
гонеше снежинки пак.
 
Гледаше нагоре към небето,
удивен от тяхната красота.
В миг зачуди се момчето :
"- Как ли да я заловя ?"
 
Искрящо бялата снежинка
от най- красивият кристал,
обвита с лед, но толкоз нежна
падаше в локва кал.
 
Не знаеше за своя кратък, 
измерен в миг живот.
Но свободен, чист и волен,
докато не срещне допир нов.
 
Момчето дланите протегна
готов да я плени, че е така
красива, нежна, крехка... 
Но докоснах ли я - взе да се топи.
 
Вече нямаше и помен
от блещукащият лед,
от мрежата на ангел нежен,
остана само спомен блед. 
 
Разочаровано детето,
че не докосна нежността.
Не успяваш да плениш,
туй, което трябва да е на СВОБОДА !

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© princess of the darkness All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....