Нежната снежинка - Г. Павлова

Малка къщичка в полето
насред преспи сняг,
покрай нея тичаше момчето
гонеше снежинки пак.
 
Гледаше нагоре към небето,
удивен от тяхната красота.
В миг зачуди се момчето :
"- Как ли да я заловя ?"
 
Искрящо бялата снежинка
от най- красивият кристал,
обвита с лед, но толкоз нежна
падаше в локва кал.
 
Не знаеше за своя кратък, 
измерен в миг живот.
Но свободен, чист и волен,
докато не срещне допир нов.
 
Момчето дланите протегна
готов да я плени, че е така
красива, нежна, крехка... 
Но докоснах ли я - взе да се топи.
 
Вече нямаше и помен
от блещукащият лед,
от мрежата на ангел нежен,
остана само спомен блед. 
 
Разочаровано детето,
че не докосна нежността.
Не успяваш да плениш,
туй, което трябва да е на СВОБОДА !