27.12.2020 г., 18:15

Нежната снежинка

872 1 2

Нежната снежинка - Г. Павлова


Малка къщичка в полето
насред преспи сняг,
покрай нея тичаше момчето
гонеше снежинки пак.
 
Гледаше нагоре към небето,
удивен от тяхната красота.
В миг зачуди се момчето :
"- Как ли да я заловя ?"
 
Искрящо бялата снежинка
от най- красивият кристал,
обвита с лед, но толкоз нежна
падаше в локва кал.
 
Не знаеше за своя кратък, 
измерен в миг живот.
Но свободен, чист и волен,
докато не срещне допир нов.
 
Момчето дланите протегна
готов да я плени, че е така
красива, нежна, крехка... 
Но докоснах ли я - взе да се топи.
 
Вече нямаше и помен
от блещукащият лед,
от мрежата на ангел нежен,
остана само спомен блед. 
 
Разочаровано детето,
че не докосна нежността.
Не успяваш да плениш,
туй, което трябва да е на СВОБОДА !

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© princess of the darkness Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...