на едно момиче
С червена рокля и обувки на ток
Тъгата слиза по студените стълби.
Изглежда красива. Сплетени в кок
под шнолите спят косите ú тъмни.
Бавно пристъпва. Нежна и горда.
По скулите ú се стичат прозрачни сълзú.
Свян. Отчаяние. Горест. И болка
в океана на двете ú разплакани очи.
Защото Тъгата е всъщност момиче.
Защото момичетата са всъщност Тъги.
Защото невъзможно и силно обичат ...