Нейният глас

Поэзия » Другая

702 0 6

Тръгвам решително.

Пътят се свършва.

Две въпросителни

в мене прекършват -

вяра и смисъл

и чувства голи.

Кимат замислено

зимни тополи,

хвърлят в душата ми

две шепи листи.

Вехнат крилата ми,

смешно – безсмислени.

Мъча се някак

да ги закърпя.

Стягам ги яко,

а вятърът дърпа

днешното минало,

вчерашно бъдеще.

Нещо изстинало

в миг ще пребъде. Ще

потрепери в нас

обич – сираче.

Нейният детски глас

ще ни разплаче...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

batstefko1 (Ст)

Отново:аплодисменти!

2012-03-04T21:47:10+02:00
fervor (fervor)

Хубаво стиховорение, Нинче!Браво!Моите искрени поздравления!

2012-03-04T18:51:40+02:00
zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)

Пътят не свършва, Нина, само така изглежда...
Поздрав!

2012-03-04T18:41:14+02:00
severianin (Валентин Чернев)

Господи, ако бяха само две въпросителни - бих ти завиждал отчаяно...
А стихотворението е хубаво - лаконично, стегнато, със строги линии при изграждането на образите и картините. И тук битието е квалифицирано като страдание, внушението граничи с отчаяние, но това е повече протест, макар да звучи като констатация. Ненапразно Славимир Генчев казва /цитирам по памет/: "Всеки тъжен стих е просто истина". Мисля, че творбата е успешна и заслужава поздравления.

2012-03-04T17:33:32+02:00
danigallery (Йорданка Господинова)

Страхотно е!!!

2012-03-04T12:01:10+02:00