Тръгвам решително.
Пътят се свършва.
Две въпросителни
в мене прекършват -
вяра и смисъл
и чувства голи.
Кимат замислено
зимни тополи,
хвърлят в душата ми
две шепи листи.
Вехнат крилата ми,
смешно – безсмислени.
Мъча се някак
да ги закърпя.
Стягам ги яко,
а вятърът дърпа
днешното минало,
вчерашно бъдеще.
Нещо изстинало
в миг ще пребъде. Ще
потрепери в нас
обич – сираче.
Нейният детски глас
ще ни разплаче...
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
