Нейният глас
Тръгвам решително.
Пътят се свършва.
Две въпросителни
в мене прекършват -
вяра и смисъл
и чувства голи.
Кимат замислено
зимни тополи,
хвърлят в душата ми
две шепи листи.
Вехнат крилата ми,
смешно – безсмислени.
Мъча се някак
да ги закърпя.
Стягам ги яко,
а вятърът дърпа
днешното минало,
вчерашно бъдеще.
Нещо изстинало
в миг ще пребъде. Ще
потрепери в нас
обич – сираче.
Нейният детски глас
ще ни разплаче...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
