Нежно бял
Тази нощ искам с теб да летя през вселената.
Тихи, гушнати нека поспрем
там, където утробата Майка
ражда душите на новия ден.
Да им пеем от двама ни не дописани песни,
непознати... от човешкия свят,
ала вплели началото с края
на прераждащ се вечен живот.
Нека хиляди тежести мъка,
да притиснат болезнено моята гръд,
нека ме давят сълзите, разрухата,
но да бъда отново до теб!
Нежно бял и на обич ухаещ
със усмивка, като млечния път
с малки трапчинки в извивките. Зная!
Там ще лекувам моята плът.
Нека в летежа с вихрушка напишем,
вместо с мастило, с капка вода
върху малко облаче сиво
най-красивите, вълшебни слова.
Щом се събудя в утрото земно
без спомен от краткия сън
да се плисне отгоре ми дъждовна надежда
и усещане, че си близо някъде вън.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
