Нежно откровение
Kрасива си, прошепна ми луната.
Рисувам името ти по стъклата,
дъждът отми го, и сега
го шепнат капките в ноща.
Красива си, ми казаха звездите.
На глас изрекох името ти.
Вятърът отнесе го високо
прошепна го и на звездите.
Небето ме загледа тъй гальовно,
ноща ме зазова любовно,
а аз съм само отражение
на нежен зов и вдъхновение.
Ти чу ли капките дъждовни,
дочу ли шепота на вятъра?
Откраднали от мойте устни
повтарят името ти...
Сега рисувам по стъклата,
луната някъде се скри,
звездите лекичко премигнаха
и нов ден се роди.
Ти си влюбена!
Виж , колко си красива!
Слънцето с лъчи ме освети
и твоето име разгласи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
