Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
Feb 21, 2006, 1:10 PM

Нежно откровение 

  Poetry
851 0 10

Kрасива си, прошепна ми луната.
Рисувам името ти по стъклата,
дъждът отми го,  и сега
го шепнат капките в ноща.
Красива си, ми казаха звездите.
На глас изрекох името ти.
Вятърът отнесе го високо
прошепна го и на звездите.
Небето ме загледа тъй гальовно,
ноща ме зазова любовно,
а аз съм само отражение
на нежен зов и вдъхновение.
Ти чу ли капките дъждовни,
дочу ли шепота на вятъра?
Откраднали от мойте устни
повтарят името ти...
Сега рисувам по стъклата,
луната някъде се скри,
звездите лекичко премигнаха
и нов ден се роди.
Ти си влюбена!
Виж , колко си красива!
Слънцето с лъчи ме освети
и твоето име разгласи.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??