Kрасива си, прошепна ми луната.
Рисувам името ти по стъклата,
дъждът отми го, и сега
го шепнат капките в ноща.
Красива си, ми казаха звездите.
На глас изрекох името ти.
Вятърът отнесе го високо
прошепна го и на звездите.
Небето ме загледа тъй гальовно,
ноща ме зазова любовно,
а аз съм само отражение
на нежен зов и вдъхновение. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация