12 дек. 2010 г., 22:01

Нежност, пропита със скръб

762 0 2

Кажи ми името си!

Ще го запазя дълбоко

в сърцето си!

Ще го запечатам!

Покажи ми усмивката си!

Ще огрява тя моя тъмен път!

Вдъхни живот на словата!

Погледни за последен път

разтуптяното сърце!

Задръж дъха си заради мен.

Скрий очите си.

Не трябва други да ги виждат!

Насълзени!

Обагрени от парещите слънчеви лъчи.

Погледни ме, вдигни ръка.

Помахай за сбогом!

Не ще се върнеш ти.

Нито аз.

Друга съдба ни предстои...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...