12.12.2010 г., 22:01

Нежност, пропита със скръб

765 0 2

Кажи ми името си!

Ще го запазя дълбоко

в сърцето си!

Ще го запечатам!

Покажи ми усмивката си!

Ще огрява тя моя тъмен път!

Вдъхни живот на словата!

Погледни за последен път

разтуптяното сърце!

Задръж дъха си заради мен.

Скрий очите си.

Не трябва други да ги виждат!

Насълзени!

Обагрени от парещите слънчеви лъчи.

Погледни ме, вдигни ръка.

Помахай за сбогом!

Не ще се върнеш ти.

Нито аз.

Друга съдба ни предстои...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...