12.12.2010 г., 22:01

Нежност, пропита със скръб

756 0 2

Кажи ми името си!

Ще го запазя дълбоко

в сърцето си!

Ще го запечатам!

Покажи ми усмивката си!

Ще огрява тя моя тъмен път!

Вдъхни живот на словата!

Погледни за последен път

разтуптяното сърце!

Задръж дъха си заради мен.

Скрий очите си.

Не трябва други да ги виждат!

Насълзени!

Обагрени от парещите слънчеви лъчи.

Погледни ме, вдигни ръка.

Помахай за сбогом!

Не ще се върнеш ти.

Нито аз.

Друга съдба ни предстои...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...