Всяка вечер питам звездите,
какъв ще е утре денят,
да вярвам ли още в мечтите,
ще сбъдне ли зората една,
единствена, свята надежда
да бъде навред светлина,
сърцата с любов да зарежда
и обич на всички в света.
И никога войни и омраза
да не бъдат на тази земя,
и тази злокобна зараза
изчезне от всяка душа.
И слънце навеки да грее
над всички и всичко до край.
Вселената наша свещена
за винаги нека е рай.
© Гинка Любенова Косева Все права защищены