22.08.2014 г., 23:44

Нека

503 0 3

Всяка вечер питам звездите,
какъв ще е утре денят,
да вярвам ли още в мечтите,
ще сбъдне ли зората една,

единствена, свята надежда
да бъде навред светлина,
сърцата с любов да зарежда
и обич на всички в света.

И никога войни и омраза
да не бъдат на тази земя,
и тази злокобна зараза
изчезне от всяка душа.

И слънце навеки да грее
над всички и всичко до край.
Вселената наша свещена
за винаги нека е рай.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Любенова Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Все още има стойностни и прекрасни хора,за които красотата е водеща.Благодаря ви за топлите думи.
  • Хм... хареса ми с вярата, макар и прокрадваща се тихичко, че светът ще стане по-добър, разумен, мъдър и изпълнен с Люнов.
    А светът не е загиващ, загиващи са само неосъзналите и неразбралите смисъла на живота.
    Този стих ми дава надеждата, че много от човеците в този свят ще оцелеят и наистина ще бъдат в хармония с всичко и със себе си.
    Онези, които не преосмислят поривите си, водещи до дисхармония, може би, колкото и да не им го пожелавам... може би няма да съществуват в този мечтан и желан свят...
    Благодаря ти, Джуди!!!
    ((( )))
  • хубави пожелания в един загиващ свят, Джуди...
    може би има някакъв шанс!?
    поздравления!!!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...