22 ago 2014, 23:44

Нека

  Poesía » Otra
510 0 3

Всяка вечер питам звездите,
какъв ще е утре денят,
да вярвам ли още в мечтите,
ще сбъдне ли зората една,

единствена, свята надежда
да бъде навред светлина,
сърцата с любов да зарежда
и обич на всички в света.

И никога войни и омраза
да не бъдат на тази земя,
и тази злокобна зараза
изчезне от всяка душа.

И слънце навеки да грее
над всички и всичко до край.
Вселената наша свещена
за винаги нека е рай.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Все още има стойностни и прекрасни хора,за които красотата е водеща.Благодаря ви за топлите думи.
  • Хм... хареса ми с вярата, макар и прокрадваща се тихичко, че светът ще стане по-добър, разумен, мъдър и изпълнен с Люнов.
    А светът не е загиващ, загиващи са само неосъзналите и неразбралите смисъла на живота.
    Този стих ми дава надеждата, че много от човеците в този свят ще оцелеят и наистина ще бъдат в хармония с всичко и със себе си.
    Онези, които не преосмислят поривите си, водещи до дисхармония, може би, колкото и да не им го пожелавам... може би няма да съществуват в този мечтан и желан свят...
    Благодаря ти, Джуди!!!
    ((( )))
  • хубави пожелания в един загиващ свят, Джуди...
    може би има някакъв шанс!?
    поздравления!!!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....