Питаш ме как съм сега,
но с думи не мога да го обясня!
Всичко в мен е тъга
и потушен е огънят на любовта!
Не виждаш ли, че без теб
празнина е обвила моята душа!
Ти ме остави, нищо не направи!
Защо ме нарани, знаеш ли колко боли!?
Изоставена, от теб забравена...
Ти живота ми разби и чувствата ми покори!
Докосвах те, усещах те... Обичах те!
Дано някой ден и теб да те заболи,
за да ви видиш какво ми причини!
Нека и теб те изоставят,
Да разбереш какво е да те забравят...
Да се питаш,защо обичаш?!
Тогава ще се сетиш за мен,
когато си напълно съкрушен,
но мен няма да ме има,
както теб те нямаше за мен!
Питам те защо ме остави
и живота ми попари...
А ти си втренчил поглед в мене
и изобщо не ти дреме
как сърцето ми разби
и любовта ми как уби!
Нека и твоята любов умре,
за да видиш сърцето ти
как ще спре...
Тогава пак се сети за мен
в твоя пагубен ден,
но мен ще ме има,
за да видя как любовта ти си отива...
© Лилия Панова Все права защищены