Нека
Питаш ме как съм сега,
но с думи не мога да го обясня!
Всичко в мен е тъга
и потушен е огънят на любовта!
Не виждаш ли, че без теб
празнина е обвила моята душа!
Ти ме остави, нищо не направи!
Защо ме нарани, знаеш ли колко боли!?
Изоставена, от теб забравена...
Ти живота ми разби и чувствата ми покори!
Докосвах те, усещах те... Обичах те!
Дано някой ден и теб да те заболи,
за да ви видиш какво ми причини!
Нека и теб те изоставят,
Да разбереш какво е да те забравят...
Да се питаш,защо обичаш?!
Тогава ще се сетиш за мен,
когато си напълно съкрушен,
но мен няма да ме има,
както теб те нямаше за мен!
Питам те защо ме остави
и живота ми попари...
А ти си втренчил поглед в мене
и изобщо не ти дреме
как сърцето ми разби
и любовта ми как уби!
Нека и твоята любов умре,
за да видиш сърцето ти
как ще спре...
Тогава пак се сети за мен
в твоя пагубен ден,
но мен ще ме има,
за да видя как любовта ти си отива...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Панова Всички права запазени