10.09.2008 г., 7:20 ч.

Нека 

  Поезия » Любовна
489 0 0
 

Питаш ме как съм сега,

но с думи не мога да го обясня!

Всичко в мен е тъга

и потушен е огънят на любовта!

Не виждаш ли, че без теб

празнина е обвила моята душа!

Ти ме остави, нищо не направи!

Защо ме нарани, знаеш ли колко боли!?

Изоставена, от теб забравена...

Ти живота ми разби и чувствата ми покори!

Докосвах те, усещах те... Обичах те!

Дано някой ден и теб да те заболи,

за да ви видиш какво ми причини!

Нека и теб те изоставят,

Да разбереш какво е да те забравят...

Да се питаш,защо обичаш?!

Тогава ще се сетиш за мен,

когато си напълно съкрушен,

но мен няма да ме има,

както теб те нямаше за мен!

 

Питам те защо ме остави

и живота ми попари...

А ти си втренчил поглед в мене

и изобщо не ти дреме

как сърцето ми разби

и любовта ми как уби!

Нека и твоята любов умре,

за да видиш сърцето ти

как ще спре...

Тогава пак се сети за мен

в твоя пагубен ден,

но мен ще ме има,

за да видя как любовта ти си отива...

© Лилия Панова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??