Нека

28 окт. 2014 г., 23:23

Поэзия » Любовная

418 0 1

Аз съм фосил на вечността,

находката безимена за сетивата ти

и нека да се впиша във ума,

да се вменя сред клетките под кожата,

да скоча в ириса на твоите очи

да съм вълна люлееща слуха ти.

Душата ми да бъде силата,

която в спиновете съживява

електроните на твойте атоми.

Не се опитвай да ме опознаваш,

а ме почувствувай,само ме почувствувай!

Неописуемо да бъде нашто тайнство,

че тишината е гласът на вечността,

отекващ в чудесата на живота.

Мълчанието ти е изрекло думите.

Така е хубаво да те усещам, да те имам

сред озарения и мракове,

във късче пролет и във късче зима,

във всичко, всякога и всякъде...