Нека
Аз съм фосил на вечността,
находката безимена за сетивата ти
и нека да се впиша във ума,
да се вменя сред клетките под кожата,
да скоча в ириса на твоите очи
да съм вълна люлееща слуха ти.
Душата ми да бъде силата,
която в спиновете съживява
електроните на твойте атоми.
Не се опитвай да ме опознаваш,
а ме почувствувай,само ме почувствувай!
Неописуемо да бъде нашто тайнство,
че тишината е гласът на вечността,
отекващ в чудесата на живота.
Мълчанието ти е изрекло думите.
Така е хубаво да те усещам, да те имам
сред озарения и мракове,
във късче пролет и във късче зима,
във всичко, всякога и всякъде...
© Диана Кънева All rights reserved.
