Нека да се срещнем в прибоя
Обожавам те, вълничке дръзка!
Нека да се срещнем в прибоя!
Аз и ти усукани води,
във връзка,
в едно отдаваме
енергията своя.
И ще заехти в екстаз ефира,
от сливането на Ти и Аз,
вълната.
Погалени от на Любовта
зефира,
в прибоя ражда се душата,
Обожавам те така пенлива,
вълничке,
дете на свободата!
В мехурчета ти
събрана е вълшебна сила,
Енергията вечна,
споделена... на Любовта искрата!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
