Обожавам те, вълничке дръзка!
Нека да се срещнем в прибоя!
Аз и ти усукани води,
във връзка,
в едно отдаваме
енергията своя.
И ще заехти в екстаз ефира,
от сливането на Ти и Аз,
вълната.
Погалени от на Любовта
зефира,
в прибоя ражда се душата,
Обожавам те така пенлива,
вълничке,
дете на свободата!
В мехурчета ти
събрана е вълшебна сила,
Енергията вечна,
споделена... на Любовта искрата!
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
