8 мар. 2009 г., 13:50

Нека поздрав са от мен

727 0 1

 

Отвънка утрото е свежо,

отвън сияен е денят

и птици весело и шумно

гугукат, стрелкат се - летят.

На двора сливата, обляна

от ласките на пролетта

във бяла булчина премяна,

припомня си за младостта.

И ето, през стъклата мътни

наднича слънчев поглед благ,

но вътре още дремят сънни

стените бели в полумрак.

А аз лежа в леглото буден

и мисля си, прости, за теб.

Госпожо, с поглед изумруден,

изпращам ти цветя в букет.

Букет от дъхави циклами

във празничния светъл ден -

сърдечни поздрави големи

за тебе дар  да са от мен.

Отвън е утрото сребристо,

отвънка  пролет е дошла

с небе копринено и чисто,

небе сияйно кат сълза.

И нека поздрав са от мене

във празничния топъл ден

разцъфналата клонка крехка -

цветът на старият бадем...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Оджаков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...