8 мар. 2009 г., 13:50

Нека поздрав са от мен

723 0 1

 

Отвънка утрото е свежо,

отвън сияен е денят

и птици весело и шумно

гугукат, стрелкат се - летят.

На двора сливата, обляна

от ласките на пролетта

във бяла булчина премяна,

припомня си за младостта.

И ето, през стъклата мътни

наднича слънчев поглед благ,

но вътре още дремят сънни

стените бели в полумрак.

А аз лежа в леглото буден

и мисля си, прости, за теб.

Госпожо, с поглед изумруден,

изпращам ти цветя в букет.

Букет от дъхави циклами

във празничния светъл ден -

сърдечни поздрави големи

за тебе дар  да са от мен.

Отвън е утрото сребристо,

отвънка  пролет е дошла

с небе копринено и чисто,

небе сияйно кат сълза.

И нека поздрав са от мене

във празничния топъл ден

разцъфналата клонка крехка -

цветът на старият бадем...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Оджаков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...