8.03.2009 г., 13:50

Нека поздрав са от мен

722 0 1

 

Отвънка утрото е свежо,

отвън сияен е денят

и птици весело и шумно

гугукат, стрелкат се - летят.

На двора сливата, обляна

от ласките на пролетта

във бяла булчина премяна,

припомня си за младостта.

И ето, през стъклата мътни

наднича слънчев поглед благ,

но вътре още дремят сънни

стените бели в полумрак.

А аз лежа в леглото буден

и мисля си, прости, за теб.

Госпожо, с поглед изумруден,

изпращам ти цветя в букет.

Букет от дъхави циклами

във празничния светъл ден -

сърдечни поздрави големи

за тебе дар  да са от мен.

Отвън е утрото сребристо,

отвънка  пролет е дошла

с небе копринено и чисто,

небе сияйно кат сълза.

И нека поздрав са от мене

във празничния топъл ден

разцъфналата клонка крехка -

цветът на старият бадем...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Оджаков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...