8 mar 2009, 13:50

Нека поздрав са от мен

724 0 1

 

Отвънка утрото е свежо,

отвън сияен е денят

и птици весело и шумно

гугукат, стрелкат се - летят.

На двора сливата, обляна

от ласките на пролетта

във бяла булчина премяна,

припомня си за младостта.

И ето, през стъклата мътни

наднича слънчев поглед благ,

но вътре още дремят сънни

стените бели в полумрак.

А аз лежа в леглото буден

и мисля си, прости, за теб.

Госпожо, с поглед изумруден,

изпращам ти цветя в букет.

Букет от дъхави циклами

във празничния светъл ден -

сърдечни поздрави големи

за тебе дар  да са от мен.

Отвън е утрото сребристо,

отвънка  пролет е дошла

с небе копринено и чисто,

небе сияйно кат сълза.

И нека поздрав са от мене

във празничния топъл ден

разцъфналата клонка крехка -

цветът на старият бадем...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Оджаков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...