10 июл. 2016 г., 08:08

Нека се чува

931 0 7

               Нека се чува

                   

Колко е трудно, всичко се свлича-

минало, днешно и неродено.

 

В години мрачни и разплакани

никой не знае как да обича.

Безрадост властно днеска царува-

бедният още по-беден става...

Бавно потъва в тъжна забрава...

Мълчанието, братя, не струва.

Глас издигнете – нека се чува!

Майчица свята – мила родина

да ни пробуди в тази година!

Да ни облече, да ни обуе.

 

В сила безмерна глас да се носи.

Да се напием с вяра велика –

на българина що е прилика,

за да не хленчим и да не просим,

а като знаме той да ни води!

До нас достигнал през вековете

той във сърцата да ни засвети

и да ни сочи път към победи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойна Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дано!...
  • Благодаря ти, Доче!Не се изживявам като бунтовник, но много ме боли,както всеки разумен човек.
    Бъди благословена! Ведър ден!
  • Историята вече е разказала:
    Бунтовниците остър нож "погалил"...
    Кръвта им във земята тихо слязла
    и там останала.И там останала.
    Останали след тях да се множат
    единствено онез` със преклонените
    глави, които саби не секат
    и расли ниско,дали поколение...
    Което всичко може да търпи
    въпросите със чест обезглавява
    обръща бузата обратно и мълчи.
    Изгодно всичко родно разпродава...

    Дано гласът ти бъде чут... Дано...
  • :Мила Руми, благодаря ти! Дано призивът ми достигни до повече хора,защото България плаче денонощно...
    Желая ти ползотворен ден и те прегръщам!
  • Стойне, много силно стихотворение, сякаш дочух призива на един народен будител, който носи в себе си вярата и смелостта на цял един народ! Бъди благословена!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...