Нека се чува
Нека се чува
Колко е трудно, всичко се свлича-
минало, днешно и неродено.
В години мрачни и разплакани
никой не знае как да обича.
Безрадост властно днеска царува-
бедният още по-беден става...
Бавно потъва в тъжна забрава...
Мълчанието, братя, не струва.
Глас издигнете – нека се чува!
Майчица свята – мила родина
да ни пробуди в тази година!
Да ни облече, да ни обуе.
В сила безмерна глас да се носи.
Да се напием с вяра велика –
на българина що е прилика,
за да не хленчим и да не просим,
а като знаме той да ни води!
До нас достигнал през вековете
той във сърцата да ни засвети
и да ни сочи път към победи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойна Димова Всички права запазени
