Jul 10, 2016, 8:08 AM

Нека се чува

  Poetry » Civic
927 0 7

               Нека се чува

                   

Колко е трудно, всичко се свлича-

минало, днешно и неродено.

 

В години мрачни и разплакани

никой не знае как да обича.

Безрадост властно днеска царува-

бедният още по-беден става...

Бавно потъва в тъжна забрава...

Мълчанието, братя, не струва.

Глас издигнете – нека се чува!

Майчица свята – мила родина

да ни пробуди в тази година!

Да ни облече, да ни обуе.

 

В сила безмерна глас да се носи.

Да се напием с вяра велика –

на българина що е прилика,

за да не хленчим и да не просим,

а като знаме той да ни води!

До нас достигнал през вековете

той във сърцата да ни засвети

и да ни сочи път към победи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойна Димова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Дано!...
  • Благодаря ти, Доче!Не се изживявам като бунтовник, но много ме боли,както всеки разумен човек.
    Бъди благословена! Ведър ден!
  • Историята вече е разказала:
    Бунтовниците остър нож "погалил"...
    Кръвта им във земята тихо слязла
    и там останала.И там останала.
    Останали след тях да се множат
    единствено онез` със преклонените
    глави, които саби не секат
    и расли ниско,дали поколение...
    Което всичко може да търпи
    въпросите със чест обезглавява
    обръща бузата обратно и мълчи.
    Изгодно всичко родно разпродава...

    Дано гласът ти бъде чут... Дано...
  • :Мила Руми, благодаря ти! Дано призивът ми достигни до повече хора,защото България плаче денонощно...
    Желая ти ползотворен ден и те прегръщам!
  • Стойне, много силно стихотворение, сякаш дочух призива на един народен будител, който носи в себе си вярата и смелостта на цял един народ! Бъди благословена!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...