8 апр. 2010 г., 21:39

Нека сълзите догонят те

718 0 0

 

Остави ме, със сълзи да поцелувам самотата.

Нека залезите – вечни и злочести, гният в мен –

преглътналата сълзите на своите надежди,

на гладуване обреклата своите копнежи.

 

Остави ме, в болка да послушам тишината.

И нека гласа ù за миг да чуя поне.

Така уютно е в студеното когато

гориш, а после бълваш студ от мраз обзет.

 

Но остави ме, моля те... да потъгувам тайно.

Нека хладно тъмното сега повзира се във мен –

побелялата в снега от шепоти на тишината

и бродещата сред безсмислието на нещата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвет Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...