Нека тръгна до Вас...
Тракат токчета по асфалта
и пронизват листата.
Колко страстно мантото
разкрива стройни бедра.
Може ли малко до Вас?
Да повървя с Красотата...
Как тежи самотата
и не мога така...
Аз не виждам тролеите,
летящи насреща,
колко хвърлят искри,
колко свирят сърдито.
Аз не чувам колите,
ревящи зловещо.
От Вас съм погълнат...
Не ме пъдете!
И не питайте...
Нека тръгна до Вас,
без да дишам, Безбрежност!
Роб покорен ще бъда.
Без сянка. Даже нетленен.
Само с поглед ще ви прегръщам
трепетно, нежно
и ще ходя до Светлото,
като влъхва след звезда във Витлейм...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Дяков Все права защищены
