НЕКА ЗАМЪЛЧИМ
Нека замълчим
Разрови се в мислите си и ще ме намериш,
погледни до себе си и виж, че ме няма
викни ме в съня си, за да ме имаш,
но събудиш ли се - забрави, че ме има.
Ти винаги ще ме търсиш и желаеш,
ще бродиш сам по улици безлюдни,
ще се чудиш и ще се маеш,
защо отдръпнах се, какво се случи по между ни.
Не ми задавай хиляди въпроси,
не се ранявай, не искай да ти отговоря,
след болката, съдбата утехата ни носи,
забрави ме, аз вече едва ли ще съм твоя.
И само тишината ни остана,
нека замълчим, нека да изпратим любовта,
онази обич, тъй искрена и желана,
която се изпепели и угаси оганя в плътта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Амбова Все права защищены
