25 сент. 2020 г., 23:13

Неканени гостенчета

1.5K 1 1

В гънките на главният ми мозък, 

червейчета малки се нагнездили, 

пир си правят, дори се веселят, 

хранят се от моите фантазии.

 

Понякога главата ми гъмжи, 

чувам странни звуци, музика, 

и чудя се какво се случва с мен

побърква ме таз цялата динамика.

 

От где се взеха тез гадинки малки,

душевният ми мир да нарушават.

Понякога човъркат в съвестта ми,

напрягат ме и мира ми не дават. 

 

Друг път се кротват и мирясват,

тогава чуден е за мен светът.

Спокойствие в душата ми цари,

тез гадинки, май че са добри.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йорданка Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...