Sep 25, 2020, 11:13 PM

Неканени гостенчета

1.5K 1 1

В гънките на главният ми мозък, 

червейчета малки се нагнездили, 

пир си правят, дори се веселят, 

хранят се от моите фантазии.

 

Понякога главата ми гъмжи, 

чувам странни звуци, музика, 

и чудя се какво се случва с мен

побърква ме таз цялата динамика.

 

От где се взеха тез гадинки малки,

душевният ми мир да нарушават.

Понякога човъркат в съвестта ми,

напрягат ме и мира ми не дават. 

 

Друг път се кротват и мирясват,

тогава чуден е за мен светът.

Спокойствие в душата ми цари,

тез гадинки, май че са добри.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...