Sep 25, 2020, 11:13 PM

Неканени гостенчета

1.5K 1 1

В гънките на главният ми мозък, 

червейчета малки се нагнездили, 

пир си правят, дори се веселят, 

хранят се от моите фантазии.

 

Понякога главата ми гъмжи, 

чувам странни звуци, музика, 

и чудя се какво се случва с мен

побърква ме таз цялата динамика.

 

От где се взеха тез гадинки малки,

душевният ми мир да нарушават.

Понякога човъркат в съвестта ми,

напрягат ме и мира ми не дават. 

 

Друг път се кротват и мирясват,

тогава чуден е за мен светът.

Спокойствие в душата ми цари,

тез гадинки, май че са добри.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...