Sep 25, 2020, 11:13 PM

Неканени гостенчета

1.5K 1 1

В гънките на главният ми мозък, 

червейчета малки се нагнездили, 

пир си правят, дори се веселят, 

хранят се от моите фантазии.

 

Понякога главата ми гъмжи, 

чувам странни звуци, музика, 

и чудя се какво се случва с мен

побърква ме таз цялата динамика.

 

От где се взеха тез гадинки малки,

душевният ми мир да нарушават.

Понякога човъркат в съвестта ми,

напрягат ме и мира ми не дават. 

 

Друг път се кротват и мирясват,

тогава чуден е за мен светът.

Спокойствие в душата ми цари,

тез гадинки, май че са добри.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...