Sep 25, 2020, 11:13 PM

Неканени гостенчета

1.5K 1 1

В гънките на главният ми мозък, 

червейчета малки се нагнездили, 

пир си правят, дори се веселят, 

хранят се от моите фантазии.

 

Понякога главата ми гъмжи, 

чувам странни звуци, музика, 

и чудя се какво се случва с мен

побърква ме таз цялата динамика.

 

От где се взеха тез гадинки малки,

душевният ми мир да нарушават.

Понякога човъркат в съвестта ми,

напрягат ме и мира ми не дават. 

 

Друг път се кротват и мирясват,

тогава чуден е за мен светът.

Спокойствие в душата ми цари,

тез гадинки, май че са добри.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...