11 июл. 2018 г., 01:29

/Не/културно

709 0 0

Културата днес се търгува,

изложби на автентични народни носии,

експониране на старини,

изграждане на нови старини,

доизграждане на вече съществуващи полуразрушени старини,

но къде е лъчът, който стига до нас от старото?

Как едно нещо, построено днес,

ще донесе духа на древните?

Никак.

Традициите са затворени в музеи,

така стават някогашни традиции,

щото някогашните неща са в музеите,

няма култура – имало е,

сега я търгуваме, полуживата, някогашна култура,

търгуваме я, кой както може,

посвоему, всеки си измисля култура.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илияна Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...