Jul 11, 2018, 1:29 AM

/Не/културно

  Poetry
717 0 0

Културата днес се търгува,

изложби на автентични народни носии,

експониране на старини,

изграждане на нови старини,

доизграждане на вече съществуващи полуразрушени старини,

но къде е лъчът, който стига до нас от старото?

Как едно нещо, построено днес,

ще донесе духа на древните?

Никак.

Традициите са затворени в музеи,

така стават някогашни традиции,

щото някогашните неща са в музеите,

няма култура – имало е,

сега я търгуваме, полуживата, някогашна култура,

търгуваме я, кой както може,

посвоему, всеки си измисля култура.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илияна Димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...