11 jul 2018, 1:29

/Не/културно

  Poesía
712 0 0

Културата днес се търгува,

изложби на автентични народни носии,

експониране на старини,

изграждане на нови старини,

доизграждане на вече съществуващи полуразрушени старини,

но къде е лъчът, който стига до нас от старото?

Как едно нещо, построено днес,

ще донесе духа на древните?

Никак.

Традициите са затворени в музеи,

така стават някогашни традиции,

щото някогашните неща са в музеите,

няма култура – имало е,

сега я търгуваме, полуживата, някогашна култура,

търгуваме я, кой както може,

посвоему, всеки си измисля култура.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илияна Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...