11 jul 2018, 1:29

/Не/културно

  Poesía
714 0 0

Културата днес се търгува,

изложби на автентични народни носии,

експониране на старини,

изграждане на нови старини,

доизграждане на вече съществуващи полуразрушени старини,

но къде е лъчът, който стига до нас от старото?

Как едно нещо, построено днес,

ще донесе духа на древните?

Никак.

Традициите са затворени в музеи,

така стават някогашни традиции,

щото някогашните неща са в музеите,

няма култура – имало е,

сега я търгуваме, полуживата, някогашна култура,

търгуваме я, кой както може,

посвоему, всеки си измисля култура.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илияна Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...