7 мар. 2007 г., 20:36

Нелечима рана

1.4K 0 3
Черни думи
душите раздират
Дяволска подлост
пътищата разделя

Агоничен писък
нощта оглася
сатанинската мантра
любовта определя

Буреносни течения
сълзите отнасят
кървави стъпки
пътищата украсят

Гарванови нокти
в гърди се забиват
сърцата изтръгват
сълзите разливат

Прерязани вени
пак се крият в нощта
сред погром и разруха
сред мрак и тъга

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мервера Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Като агония е...Поздрав за внушителния текст!
  • Всяка дума е пропита от болката, наистина много силно! Интересен стил имаш и определно ми хареса, макар че е мрачно... Невероятно е! поздрави!
  • много е силно...много добре казано!Песимизъм лъха от него...Браво!!!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...