Mar 7, 2007, 8:36 PM

Нелечима рана

  Poetry
1.4K 0 3
Черни думи
душите раздират
Дяволска подлост
пътищата разделя

Агоничен писък
нощта оглася
сатанинската мантра
любовта определя

Буреносни течения
сълзите отнасят
кървави стъпки
пътищата украсят

Гарванови нокти
в гърди се забиват
сърцата изтръгват
сълзите разливат

Прерязани вени
пак се крият в нощта
сред погром и разруха
сред мрак и тъга

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мервера All rights reserved.

Comments

Comments

  • Като агония е...Поздрав за внушителния текст!
  • Всяка дума е пропита от болката, наистина много силно! Интересен стил имаш и определно ми хареса, макар че е мрачно... Невероятно е! поздрави!
  • много е силно...много добре казано!Песимизъм лъха от него...Браво!!!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...