4 дек. 2013 г., 14:02

Нелогичен кръговрат 

  Поэзия » Другая
549 0 5

Зреят във зениците ми непонятно ранни залези.

Тъгата акостира даже и по светло на ревера ми.

Не всяка есен е логична и подвластна на анализ.

Не всяка пролет е потребна, бяла и навременна.

Задрямала е вече в бъчвите тръпчивата ми съвест,

в очакване от самота пресипнал вой да я  събуди.

Луната точи копие, за да убие делника ми ръбест,

минутите се давят в хоровода си пиян и муден. 

Дърветата разресват с вятър гривите си алести

и всяко жертвено листо е  благодарност към земята...

Презряха във зениците ми всички неродени залези.

А неизбежната ми зима вярва в циганското лято.

© Даниела Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??